Биофлавоноиди

Познати са около 4000 съединения от този тип. В зависимост от химичната им формула те се класифицират като: катехини, антоцианидини, флавоноини, флавонони, флавоноли. Биофлавоноидите не са същински витамини, но понякога ги идентифицират с вит. Р. Витамин Р е всъщност съставно вещество на няколкостотин биофлавоноида.  Нарича се още фактор на капилярната пропускливост (Р идва от permeability – пропускливост). Основната функция на биофлавоноидите е да увеличават здравината и еластичността на кръвоносните съдове. Заедно с витамин С тези вещества поддържат здрава съединителната тъкан, като потискат разграждането на колагена и стимулират изграждането на нов такъв. Това е от съществено значение при наличие на склонност към разширени вени и хемороиди, свързани със слабост на съединителната тъкан. Освен това биофлавоноидите контролират кръвосъсирването, като намаляват съсирваемостта на кръвта. Същевременно те  предпазват холестерола от окисление, понижават неговото ниво в кръвта,  намаляват способността му да формира артериални плаки и предотвратяват формирането на съсиреци в кръвоносните съдове. Важно е да се изтъкне, че биофлавоноидите притежават по-силни антиоксидантни свойства от вит. С, вит. Е, цинк и селен (витамините и микроелементите, упражняващи най – мощен антиоксидантен ефект).  Силното им антиоксидантно действие се изразява в свързване на свободните радикали, разграждането им и извеждането им от организма. Освен това биофлавоноидите притежават изразени противовъзпалителни, антиалергични, антивирусни и антиканцерогенни качества. Друго достойнство на биофлавоноидите е способността им да неутрализират и отстраняват от организма тежките метали, които попадат в него по различни пътища и предизвикват тежки малформации и мутации. Заключение на група учени от френския институт INSERM: „Флавоноидите са най-качествените активни съставки по отношение на венозната недостатъчност, защото действат на почти всеки фактор, виновен за нейното настъпване.“