Уши, нос, гърло

ХРЕМА. Тя е е резултат на възпаление на носната лигавица, което в повечето случаи се предизвиква от вирусна агресия. Най-често срещаната група вируси, предизвикващи хрема, е групата на рино-вирусите.

По въздушно-капков път болестотворните микроорганизми попадат в носоглътката, включително и в носната кухина и започват да се размножават в лигавицата на носа.Това води до отделянето на вещества, които предизвикват локално възпаление и свързаните с него симптоми :оток на лигавицата с последващо запушване на носа, чувство за дразнене и сърбеж, отделяне на секрет и др. Тези оплаквания не рядко се допълват от главоболие, повишение на температурата, което обикновено не е значително, отпадналост, безапетитие и др. Появата на хрема се благоприятства от излагането на силен вятър или ниска температура, тъй като те водят до намаляване на защитните сили на носната лигавица, вследствие на което тя става по-уязвима спрямо болестотворните микроорганизми. Възпалението на носната лигавица, предизвикано от вируси, създава предпоставки за развитие на нов вид болестотворни микроорганизми – бактерии. Бактериалната инфекция е значително по-сериозна от вирусната и ако не бъде лекувана навременно и адекватно, може да доведе до разпространяване на възпалението към синусите, ушите и долните дихателни пътища.

Всеизвестен у нас е анекдотът, че с лечение хремата минава за 7 дни, а без лечение за една седмица.Този анекдот почива на факта, че засега класическата медицина не разполага с достатъчно ефикасни средства за така неприятното течение от носа-нещо с което всеки се е сблъсквал многократно. Причина за това е, че вирусите не се влияят от съвременните медикаменти. Ето защо най-добре е при наличие на хрема да направим всичко възможно за да увеличим съответните защитни сили, необходими за справяне с инфекцията. Що се отнася до спрейовете и капките за нос, те имат две основни цели :

1. Свиване на прекалено разширените по време на възпалителния процес кръвоносни съдове до нормални размери и намаляване на количеството течност, излизащо извън тях.

2. Неутрализиране на възпалителното действие на някои вещества, освобождаващи се в резултат на инфекциозния процес, които предизвикват набъбване на носната лигавица и секреция от носа.
Широко разпространените капки за нос повлияват хремата, предизвиквайки свиване на кръвоносните съдове, а оттук и намалено преминаване на течност през тях с последваща секреция от носа. Капките, обаче, не отстраняват самата причина за хремата.

С капките за нос не бива да се прекалява, тъй като много от тях притежават и странични ефекти. Те могат да повишат кръвното налягане, могат да предизвикат сънливост ( това важи най-вече за антихистаминовите препарати ), могат да доведат до загуба на обоняние, а могат и да предизвикат атрофия на носната лигавица и привикване, след което те вече са неефикасни.

Що се отнася до хомеопатичните лекарства лекарите, които ги прилагат в своята практика са установили, че те не само облекчават състоянието на болния, но за разлика от всички останали медикаменти имат способността да съкращават продължителността на хремата и да намаляват честотата на свързаните с нея усложнения. Ето и някои от най – често използваните хомеопатични медикаменти за лечение на хремата:

БОЛКИ В ГЪРЛОТО

Болките в гърлото са често оплакване при наличие на вирусна или бактериална инфекция.До възпаление, обаче, на гърлото, придружено от болки и прегракналост, могат да доведат продължителното говорене, пеене или викане. Раздразнение на гърлото може да има и при деца,които продължително време са пребивавали в задимена атмосфера. Най-доброто средство за повлияване на прегракналостта и на възпалението, дължащи се на претоварване, е почивката на гласните връзки. Когато се касае за инфекция е много трудно да се установи дали става въпрос за възпаление от вирусен или бактериален произход. В повечето случаи след 3 до 5 дни от началото на възпалението настъпва подобрение и не се налага употреба на антибиотици . Това означава че в началото на една инфекция е възможно да се предприеме самолечение с хомеопатични медикаменти, билкови продукти, локални антисептици, имуностимулатори, витамини и други препарати, неизискващи лекарска рецепта. Много често фармацевтът в аптеката може да даде подходящи съвети за справяне с инфекцията и по този начин да спести време и грижи както на лекаря, така и на пациента.

Навременното и адекватно лечение на възпаленото гърло почти винаги води до бързо повлияване на оплакванията и до избягване на евентуални усложнения, свързани с инфекцията.

В случаите, когато заболяването започне много остро, когато оплакванията са много силни и когато за 2 – 3 дни няма ефект от предприетите мерки, лекарският преглед е абсолютно наложителен. Същото важи и когато става въпрос за малки деца и за такива с понижен имунитет, със захарен диабет, с хронични заболявания на бъбречната и дихателната система и др.

АНГИНИ

Ангината представлява остро възпаление на гърлото ( най – вече на небните сливици и на околната тъкан ). Сливиците представляват лимфоидна тъкан с набраздена повърхност. Набраздяванията, които са различни по дълбочина се наричат крипти.

Биологичната роля на сливиците, както и на другите лимфоидни органи, е да произвеждат антитела, участващи в имунната защита на организма, необходима им за борба с болестотворните микроорганизми.

Разграничават се няколко основни вида ангини, в зависимост от причинителите и симптомите, с които протичат.

Катарални ангини . Това са най – честите ангини, както сред децата, така и сред възрастните. Най – често катаралните ангини се причиняват от вируси, които се разпространяват по въздушно – капков път и по тази причина тези ангини протичат под формата на малки епидемии. В повечето случаи катаралните ангини протичат доброкачествено и отокът на сливиците и околната тъкан при катаралните ангини се съпровождат от болки в гърлото и повишена температура. Понякога, особено при кърмачетата и малките деца, болките могат да липсват, а могат и да се съпътстват от болки в корема. Обикновено болките се влошават по време на преглъщане и сутрин, след сън, придружават се от чувство за сухота и парене и се разпространяват към ушите. Почти винаги са налице и други признаци на инфекция като хрема, кашлица, възпаление на конюнктивите и други.
Гнойни ангини. При тях зачервените и оточни сливици са покрити с гноен, бяложълтеникав секрет, който, като че ли излиза от криптите на сливиците и се разпростира само в границите на последните. ( между другото гнойната ангина не винаги обхваща и двете сливици – тя може да бъде и едностранна ). Гнойният секрет не е прилепнал здраво към подлежащата лигавица, обхваната от болестния процес и може лесно да се отлепи с дръжката на вилица или лъжица или с шпатула. За разлика от катаралните ангини гнойните такива протичат по – тежко. Те започват остро, със значително повишаване на температурата с главоболие и общо неразположение. Освен силните болки в гърлото се появява и неприятен дъх от устата, а намиращите се в съседство шийни и подчелюстни лимфни възли се увеличават и стават болезнени.

Сред най – честите причинители на гнойни ангини спадат стафилококите, пневмококите, стрептококите и други бактерии. Особено опасна поради възможните усложнения от страна на сърцето, бъбреците и ставите може да бъде стрептококовата гнойна ангина. Това налага при гнойна ангина да потърсите веднага лекар, който, ако ангината е причинена от стрептококи, назначава антибиотично лечение. В останалите случаи с гнойна ангина антибиотичното лечение може да бъде избегнато с помощта на хомеопатични медикаменти, а при стрептококова гнойна ангина те допълват успешно основната терапия и намаляват нейните странични действия.

– Псевдомембранозни ангини. Характерно за тях е образуването на бяло – жълтеникави мембрани, които прилепват здраво към подлежалата лигавица на сливицата и не могат да бъдат отстранени с помощта на шпатула или дръжка на лъжица или вилица. Псевдомембраните излизат извън пределите на сливицата, обхваната от болестния процес и се разпространяват върху небните дъги, увулата и задната фарингеална стена. Всички псевдомембранозни ангини налагат консултация с лекар.

– Язвени ангини. Такива се развиват предимно при по – големи деца и при юношите, най – често, когато имунната им защита е отслабена и когато са налице предварително увредени тъкани. Освен болките в гърлото, възпалението на лимфните възли и общото неразположение се установяват различни по дълбочина язви. Те имат неправилни ръбове и са покрити с жълтеникав налеп.
Флегмонозни ангини. В тези случаи гнойното възпаление се прехвърля от сливицата към околната тъкан и се образува един голям флегмон ( гнойник ). За флегмонозна ангина може да се мисли, когато в хода на протичане на една ангина болките се засилят, дъхът стане зловонен, а общото състояние силно се влоши. Лимфните възли на шията, на страната на възпалението ( особено за долночелюстния ъгъл) са силно увеличени и и болезнени. Налице е и обилно отделяне на слюнка.

ПРЕГРАКВАНЕ И АФОНИЯ

Под прегракване разбираме промени в тембъра на гласа, а под афония – пълна загуба на глас.
Прегракването и афонията се дължат на засягане на ларингса от различни болестни процеси. При децата промените в гласа се дължат най-често на възпаление на ларингса, причинено от вирусна или бактериална инфекция или на преумора на гласните връзки в резултат на продължително викане, плач или пеене.

Интересно е да се изтъкне, че прегракването и афонията могат да се дължат и на силен стрес, хистерия и други причини, свързани с функционалното състояние на нервната система.
При възрастните хора промените в гласа могат да бъдат провокирани и от разрастване на доброкачествени или злокачествени образувания, от парализа на гласните връзки и други. Това налага при по-продължително прегракване или афония ( особено при пушачи ) да се извърши директен оглед на ларингса с помощта на специална апаратура – ларингоскопия. Такава се налага и при децата с по-продължителна промяна в гласа.

– Хомеопатичното лечение е изключително ефикасно в случаите, когато прегракването и афонията се дължат на възпаление на ларингса, на умора на гласните връзки или на причини, свързани със състоянието на нервната система и психиката. В тези случаи съвсем спокойно може да се каже, че хомеопатичните лекарства нямат конкуренция.

– Съществуват случаи, когато прегракването и афонията се наблюдават при слаби, астенични лица, с повишена емоционална чувствителност. При тях нервното напрежение и тревогите предизвикват спазъм на мускулатурата, участваща в дишането и говоренето, с последващо нарушено използване на въздушната струя.

СИНУЗИТ

Синусите са кухини, разположени над очите и около носа. Обикновено тези кухини са пълни само с въздух. При простуда или при алергично заболяване епителът, който ги покрива, набъбва и започва да произвежда голямо количество слузни вещества и/ или гной. При запушване на отвърстията, които свързват синусите и носната кухина, налягането в кухините се увеличава и това създава чувство за тежест и болка.

За инфекция на синусите говорим тогава, когато в тях проникват и започват да се размножават болестотворни микроорганизми. При обхващане от възпалителния процес на около носните кухини нерядко възникват болки в зъбите и челюстта, а в носа се появяват секрети.
Ако възпалението на синусите е обострено, болният е отпаднал, има главоболие и повишена температура, а секрецията от носа е засилена.

Стандартното лечение на синузита с антибиотици много често дава разочароващи резултати и това налага да се прибягва към пункции (да не говорим за алергизиращото действие и страничните ефекти на повечето от антибиотичните препарати). Но дори и след тяхното провеждане нерядко възпалителният процес хронифицира и продължава дълги години с периоди на обостряне и на временно подобрение.

ТРЕТАТА СЛИВИЦА У ДЕТЕТО

Третата сливица се намира в областта на свода на носоглътката. Тя е добре развита при децата, като след навършване на 12 годишна възраст започва да намалява по размери. При възрастните третата сливица по правило е атрофирала.

Причините за прекалената хипертрофия на третата сливица могат да бъдат различни. Често бързото увеличаване на третата сливица се провокира от инфекциозни заболявания ( грип и други вирусни инфекции, скарлатина, коклюш, дифтерия и др.), които предизвикват възпаление на носната лигавица и разрастване на лимфната тъкан на носоглътката. Неблагоприятните битови условия (студ, запрашен въздух и други) и нерационалното хранене също спадат към предразполагащите фактори за хипертрофия на третата сливица. В последно време все по – голямо внимание се отделя на алергията като причина за прекомерно увеличаване на третата сливица.
Основните признаци за увеличена трета сливица са следните: периодично или постоянно нарушение на носовото дишане, обилна секреция от носа, която се стича към гърлото и кара детето да се дави и кашля и други. Често се развива хроничен синузит.

В резултат на затрудненията с дишането през носа децата с хипертрофирала трета сливица спят с отворена уста, а сънят е неспокоен и се съпровожда от хъркане и от пристъпи на задушаване.
В резултат на неспокойния сън на сутринта децата с увеличена трета сливица се чувстват вяли и апатични и нерядко се оплакват от главоболие. При особено уголемена трета сливица е възможно да има и промяна в гласа на детето, който става прегракнал и по – глух.

Ако хипертрофиралата трета сливица запуши евстахиевите тръби това може да стане причина за намаляване на слуха.

Като следствие на това, че носовото дишане при детето е силно затруднено и устата му почти непрекъснато е отворена се забелязва увисване на долната челюст. В по – тежките случаи затрудненото дишане през носа може да доведе до хроничен недостиг на кислород в детския организъм, а това може да се отрази неблагоприятно на растежа и развитието му.
Кърмачетата понасят по – трудно затрудненото носово дишане от по – големите деца. При тях се нарушава и храненето от майчината гърда, което може да стане причина за хронично недояждане. Много по – чести са и инфекциите на дихателните пътища и на белия дроб.

Радикалното лечение на хипертрофиралата трета сливица е оперативното, но в редица случаи операцията може да бъде избегната с помощта на правилно подбрани от лекаря – хомеопат хомеопатични лекарства. С тяхна помощ се постига разреждане на боледуванията от вирусни и бактериални инфекции и повишаване на противоалергичната защита, а това води до свиване на третата сливица до нормални размери, несъздаващи проблеми.

Освен тези три основни хомеопатични медикамента, използващи се за лечение на трета сливица и за предотвратяване на евентуални рецидиви на такава, съществуват още много други, които могат да бъдат правилно подбрани във всеки конкретен случай единствено от
лекар – хомеопат.

ОСТЪР СРЕДЕН ОТИТ

Острият среден отит е най – честата форма на ушно възпаление. То се дължи на вирусна или бактериална инфекция на лигавицата, покриваща кухината на средното ухо ( кухината, която се намира зад тъпанчевата мембрана ).Острият среден отит бива негноен и гноен, като в основата на гнойните остри отити стоят бактериални инфекции.

В повечето от случаите острият среден отит започва внезапно със силна, пулсираща болка увеличаваща се през нощта. Температурата се повишава и нерядко достига и надхвърля 39 градуса. Слухът от страната на възпаленото ухо силно намалява и нерядко се появява усещане за шум или бучене. В началото на възпалението средната кухина се изпълва с бистра течност, която, при ненавременно и неадекватно лечение, се превръща в гнойна или гнойно – кръвениста (белег за бактериална инфекция ). След 1 – 2 дни тъпанчевата мембрана спонтанно се пробива под въздействие на налягането, което упражнява върху нея насъбралата се в средното ухо течност. След изтичането на последната навън болката в ухото бързо намалява, температурата се понижава, слухът се възвръща и общото състояние се подобрява.

При добър имунитет на организма острият отит отзвучава за около седмица като не винаги се стига до пробиване на тъпанчевата мембрана. В противен случай заболяването може да хронифицира, при което от пробитото тъпанче постоянно изтичат секрети.

За развитието на остър отит при кърмачетата можем да се досетим по периодичното проплакване, придружено от пипане на болното ухо и от притискането му и търкането му във възглавницата ( това води до локално затопляне, а в много от случаите на остър среден отит топлината действа болкоуспокояващо ). Освен това острото възпаление на средното ухо при кърмачетата се придружава от безсъние, нарушено хранене, диария и / или повръщане.

Почти винаги острият среден отит, който е много често явление сред децата, настъпва в хода на вирусна или бактериална инфекция на носоглътката , протичаща с хрема и възпалено гърло. До ухото инфекцията достига чрез евстахиевата тръба. При децата това се наблюдава значително по – често, тъй като евстахиевата тръба е относително по – къса и по – широка. Предразполагащи фактори за възникване на отит са хипертрофирала трета сливица, носна полипоза, изкривена носна преграда и др. При инфекциозни заболявания като грип и скарлатина, например, инфекциозните причинители могат да достигнат до ухото по кръвен път.

Ако се започне навреме, хомеопатичното лечение на острия среден отит е изключително ефикасно и с или без съчетаване с болкоуспокояващи и температуропонижаващи лекарства, с капки за уши и прилагане на локална топлина то води до намаляване до минимум на усложненията, до предотвратяване на евентуално хронифициране на възпалението и до избягване на приемането на антибиотици.

Важно е да се изтъкне, че отитът е едно изключително драматично състояние, което почти винаги изисква консултация с лекар, за да бъдат взети навременни и адекватни мерки и за да се избегнат евентуални усложнения. Лекарят хомеопат разполага с медикаменти, които могат както да стопират развитието на възпалителния процес, така и да повлияят на гноен отит, ако такъв вече е настъпил. Тук няма да се спираме на неговото лечение, тъй като то е от изключителната компетентност на медицинския специалист.

Ще довършим темата с отитите с лечението на т.нар. мукозен отит. Най-често той е усложнение на възпалителен процес в носоглътката, който е достигнал до тъпанчевата кухина през евстахиевата тръба. Като следствие от това слухът намалява и често са налице оплаквания от пукане или пищене в ушите, особено при преглъщане или секнене. Болките са сравнително редки и слаби. Важно е да се изтъкне, че съобразявайки се с всеки конкретен случай, лекарят, владещ хомеопатичния метод на лечение може да назначи индивидуална терапевтична схема, целяща предотвратяване на рецидивите на отитите, увеличаване на имунната защита и разреждане на епизодите на боледуване.