Сърдечно-съдова система

ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

(АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ)
За високо кръвно налягане говорим, ако при три измервания в стандартни условия и по различно време се установят стойности на систолното ( горното ) и/или на диастолното ( долното ) налягане над 140 / 90 мм живачен стълб, при хора които не приемат лекарства за лечение на хипертония. Според сега приетите критерии, за нормално кръвно налягане говорим, когато то е под 130/85 мм. живачен стълб. Когато кръвното налягане е между 130 и 140 мм за горното (систолното) и 85-90 за долното ( диастолното ) налягане вече става въпрос за високо нормално кръвно налягане.

Високото кръвно налягане представлява заболяване с честота на разпространение сравнима с епидемия в развитите страни. Същото важи и за България. Според различни проучвания в тези страни от хипертония страдат между 20 и 25 % от населението. Социалната значимост на високото кръвно налягане нараства допълнително от факта, че то е причина за тежки увреждания на сърдечно-съдовата система, които често са причина за инсулт, сърдечен инфаркт и внезапна сърдечна смърт. Високото кръвно налягане обаче уврежда не само сърцето и мозъка, но и редица други органи в човешкия организъм, като това важи в ней-голяма степен за бъбреците. От казаното по-горе става ясно защо високото кръвно налягане се свързва с по-кратък и по-некачествен живот от една страна и с огромни разходи за лечение от друга.

Независимо от причините за високото кръвно налягане лекарят хомеопат може да предложи самостоятелно или в комбинация с нехомеопатични медикаменти, подходяща хомеопатична терапия за всеки болен. С нея могат да се повлияят адекватно съответните оплаквания, дължащи се на високото кръвно и могат да бъдат забавени и дори предотвратени много от усложненията, дължащи се на него.

Ето някои от най – често използваните хомеопатични лекарства за лечение на високото кръвно налягане:

Хомеопатични лекарства за хипертония, дължаща се на атеросклеротични промени на артериите. Тук трябва да изтъкнем, че хомеопатията е най-ефикасна за профилактика и в началните стадии на тези промени.

ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО

– Исхемичната болест на сърцето е изключително сериозно заболяване, дължащо се на недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния мускул с последващ намален приток към него н кислород и хранителни вещества. Най-честата причина за това са атеросклеротични промени на артериите, хранещи сърдечния мускул. Характерни за исхемичната болест на сърцето са внезапните тежки пристъпи на болка, задух и чувство за стягане в сърдечната област, като често тези пристъпи се съпровождат от болка или изтръпване на лявата ръка и лявата плешка, от изпотяване, от промяна в сърдечния ритъм и от силен страх. Става въпрос за т.нар. „ангина пекторис“ – стенокардна болка. Почти винаги тя се провокира от физически или нервно-психически претоварвания, при които нарастват нуждите на сърдечния мускул от кислород и хранителни субстанции. Исхемичната болест на сърцето налага задължително алопатично лечение със стандартни нехомеоапитчни лекарства които водят до разширяване на кръвоносните съдове, до намаляване на съсирваемостта на кръвта и на нуждите на сърдечния мускул от кислород, до забавяне на атеросклеротичните процеси и др. Лекарите хомеаопати обаче разполагат с богат набор хомеопатични медикаменти, които прибавени към нехомеопатичните такива, биха могли да окажат допълнително благотворно въздействие върху здравословното състояние на страдащите от исхемична болест на сърцето.

БОЛЕСТ НА БЮРГЕР

Основните оплаквания на болните са следствие от нарушеното кръвоснабдяване на тъканите.
МРАВУЧКАНЕ, ИЗТРЪПВАНЕ НА крайниците са ранни симптоми.

БОЛКАТА е водещ симптом при нарушение в артериалното кръвоснабдяване. В началото тя се появява само при движение и изчезва при покой. Много характерно е т. нар. периодично накуцване, което се появява при мускулно натоварване и принуждава болния да спре. След почивка оплакванията изчезват. При напредване на заболяването болката не изчезва дори и при пълен покой. Тя се усилва при повдигане на крайника. Затова болните държат крайника си провиснал вън от леглото. При появата на разязвяване, най-често на пръстите на ходилото, болката става нетърпима.

ЦВЕТЪТ НА КОЖАТА е показателен белег за преценка на кръвоснабдяването. В началото крайникът е зачервен вследствие разширението на кожните венозни съдове. Побледняването на крайника по-късно е израз на изпразване както на артериалната, така и на венозната система на кожата. Малките артериални съдове са в състояние на продължителен спазъм. Със задълбочаване на заболяването се появява кафяво оцветяване, което се дължи на натрупване на кръвен пигмент в кожата. При напреднала хронична недостатъчност пръстите на ходилото ( най-често палецът и петият пръст ) са синкавочервени, кожата им е изтънена, гладка, суха. Засегнатите части са по-студени и болезнени при докосване.

ПОЯВАТА НА ОТОЦИ е белег за напреднал стадий в развитието на съдовото заболяване.
НАМАЛЕНИЕТО ИЛИ ЛИПСАТА НА ПУЛСАЦИИ на долните крайници е винаги налице, с изключение на най-ранния стадий на заболяването.
РАЗЯЗВЯВАНЕТО и УМЪРТВЯВАНЕТО на тъканите, започващи от крайните части на краката, са крайният етап от заболяването.

ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТТА НА БЮРГЕР
От най-важно значение е да се премахне въздействието върху болния на факторите, които водят до намаление на кръвоснабдяването в засегнатия крайник.

Тютюнопушене
Излагане на резки температурни колебания
Травми – неподходящи обувки, чорапи, увреждания от химикали – йод, салицилова киселина и др.
Избягване на лекарства със съдосвиващ ефект.
Преумора на крайника – болният не бива да претоварва крайника си, а при наличие на периодично накуцване да почива, докато преминат оплакванията му.
Гъбични инфекции
За подобряване на кръвоснабдяването е необходимо да се спазват следните мерки :
Пълна почивка на легло за болни с болки при покой или в стадий на разязвяване и гангрена.
Крайниците трябва да са на подходяща температура. Благоприятно се отразяват физиотерапевтичните процедури с оглед наличния спазъм на кръвоносните съдове.
Болният, когато е на легло, трябва да бъде поставен така, че главата да е повдигната, а крайникът да е по-ниско.
Прилагане на различни медикаменти, намаляващи съдовия спазъм и болката.
Хомеопатично лечение.

НЕДОСТАТЪЧНО КРЪВОСНАБДЯВАНЕ НА МОЗЪКА

Недостатъчното снабдяване на мозъка с кръв, в зависимост от времетраенето, може да бъде краткотрайно или по-продължително.
При краткотраен недостиг на мозъчното кръвооросяване най-честите оплаквания са от : притъмняване пред очите, световъртеж, кратковременна загуба на съзнание, кратковременни смущения в говора, преходно изтръпване на крайниците и др. За щастие обаче, гореописаните оплаквания отзвучават бързо без особени последствия за здравето. Най-честите причини за кратковременно нарушение на мозъчното кръвообръщение са :

Внезапно понижаване на кръвното налягане, особено при рязка промяна в положението на тялото.
Внезапно повишаване на кръвното налягане, предизвикано от спазъм на артериите, включително и на тези, хранещи мозъка.
Спазъм на мозъчните артерии, който не се предизвиква от промяна в кръвното налягане. В основата на по-продължителните или на трайните нарушения на мозъчното кръвообръщение стоят изразени атеросклеротични промени на мозъчните артерии или запушване на последните от кръвни съсиреци. В тези случаи са налице тежки, а в повечето случаи и трайни увреждания на мозъчната тъкан, водещи до нарушения в говора и движенията на крайниците, туловището и устните, и/или до нарушения в гълтането и/или до нарушения в умствената дейност и т.н.И при наличие на нарушения в мозъчното кръвообръщение, както и при сърдечно-съдовите заболявания, пациентът се нуждае от своевременна и дълга рехабилитация, която да помогне на човека да се върне към предишния си, активен начин на живот. Според много изследвания рехабилитационните мероприятия повишават значително шансовете за пълно или поне частично възстановяване на хората с нарушение на мозъчното кръвоснабдяване. Трябва да се подчертае, че продължителното пребиваване на слънце и вдигането на тежки предмети се отразяват твърде неблагоприятно на съдовете на мозъка.

РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

Популярно казано разширените вени представляват ненормално удължени и раздути вени с евентуални множествени разширения по тяхното протежение. Най-често разширените вени се образуват по долните крайници. Това се обяснява с факта, че поради въздействието на земното притегляне, венозната кръв от краката достига най-трудно да сърдечния мускул. Други места, където поради различни причини също често се образуват разширени вени, са долната част на корема, ректалната област ( хемороиди ) , по скротума ( варикоцеле ) и по протежение на хранопровода. Характерно за разширените вени е, че те загубват еластичността си и че на някои места стените им могат да се удебелят. Клапите, които до този момента са функционирали нормално, започват да атрофират и да не се справят с функцията, за която са предназначени. Това създава предпоставки за застой на кръв във вените и дори за обратното и движение.

Сред основните причини за поява на разширени вени са :
1. Намалена съединително-тъканна поддръжка на венозните стени, слабост на съединителната тъкан и непълноценност на клапния апарат. Те се наблюдават най-често при :
– Наследствена обремененост – такава е налице при около 40 % от хората с разширени вени. В тези случаи най-често се касае за вродена слабост на съединителната тъкан или на клапите.
– Наднормено тегло. Когато е в излишък мастната тъкан в областта на краката осигурява неадекватна поддръжка на венозните стени и води до намаляване на техния тонус.
– Възраст. С напредване на възрастта се задълбочават дегенеративните промени на поддържащата съединителна тъкан, които се съчетават с намалена мускулна активност и поради тази причина разширените вени са особено често явление при хората над 50 години.
– Начин на живот или работа, изискващи продължително стоене в изправено или седнало положение. В тези случаи виновник за развитието на разширени вени е продължителното действие върху венозната кръв на долните крайници на земното притегляне, в комбинация с недостатъчна двигателна активност. Това постепенно води и до отпускане на съединителната тъкан, с последващи венозен застой и увреждане на функциите на клапния апарат.
– Спортове или начин на живот и работа, свързани с продължително или често повтарящо се носене на тежки предмети.
2. Увеличено съпротивление по пътя на венозната кръв от долните крайници към сърцето. То се наблюдава най-често при :
– Бременност. Нарастващият плод по време на бременността затруднява все повече връщането на венозна кръв от долните крайници и таза към сърдечния мускул. Може би това е и една от причините разширени вени да се наблюдават четири пъти по-често при жени, отколкото при мъже. Сред останалите предполагаеми основни причини за този факт са по-слабата двигателна активност, по-слабо развитата мускулатура, по-големия относителен дял на мастната тъкан и др.
– Вътресъдови тромбози. В тези случаи, поради различни причини, е налице повишена съсирваемост на венозната кръв, с вътресъдово образуване на тромби, които затрудняват оттичането на кръвта към сърцето и могат да бъдат изключително опасни за здравето.
– Обемозаемащи процеси в областта на малкия таз. За нарушено оттичане на венозна кръв от долните крайници към сърдечния мускул виновници могат да бъдат по-големи миоми, тумори в областта на малкия таз, яйчникови кисти и др.
– Хроничен запек. Хроничният запек също е сред основните причини за развитие, както на разширени вени, така и на хемороиди.
– Тесни дрехи. За съжаление в някои случаи модните тенденции могат да бъдат изключително вредни за здравето, както е в случаите с носенето на прекалено стегнати и тесни чорапи, панталони и др, затрудняващи нормалното циркулиране на кръвта.
Основни оплаквания.

В началото на развитие на заболяването може да няма никакви оплаквания. Постепенно обаче, краката започват да се уморяват все по-лесно, започват да се подуват, най-напред и най-често в областта на глезените, а след това и по-нагоре и започват да болят. Болката в повечето случаи има пулсиращ характер, а не рядко е налице и чувство за пръсване и парене в областта на подбедриците. Гореизброените оплаквания са най-силни в следобедните часове и вечерта, след като страдащият от разширени вени, цял ден е бил на крак и не е имал възможност да се погрижи за краката си. На следващия ден, непосредствено след събуждане, обикновено отоците са изчезнали и липсват каквито и да било оплаквания, за да започне всичко да се повтаря отначало с напредване на деня. Не рядко при наличие на разширени вени са налице схващания на подбедриците, особено през нощта, и сърбеж. Постепенно кожата на долната част на краката започва да изменя своята пигментация и започва да придобива червеникаво-кафяв цвят. Това в повечето случаи се дължи на нарушеното и хранене и почти винаги се съпровожда и от прекалена сухота, която стига до усилено лющене на горния кожен слой. В по-напредналите случаи могат да се образуват т.нар. „трофични“ варикозни язви, които се лекуват изключително трудно. Интересно е да се спомене, че при много жени оплакванията, дължащи се на разширените вени се обострят по време на менструация или предменструално. Както при жените, така и при мъжете, повдигането на краката в положение по-високо от таза почти винаги води до изразено облекчаване на болката и до намаляване на отоците.

Използването на хомеопатични лекарствени средства е напълно съвместимо с едновременното прилагане и на други медикаменти, ако това се налага.

ХЕМОРОИДИ

Различаваме вътрешни и външни хемороиди в зависимост от това дали те се намират над или под аналния сфинктер.

Основните хронични оплаквания при наличие на хемороиди са от чувство за тежест и парене в областта на ануса, което често се съпровожда от сърбеж и от отделяне на жълта прозрачна течност, поради възпаление на последния. Понякога, особено при запек, може да има кървене и болка при ходене по голяма нужда.

Различни причини ( консумация на пикантни храни или спиртни напитки, по-продължителен престой в сауна, упорит запек или продължително обездвижване, например ) могат да доведат до поява на хемороидна криза, характеризираща се с изключително силни болки и чувство за пръсване в областта на хемороидите, като много често тези прояви са съпроводени от кървене и възпаление на стените на последните.

Категорично диагностициране на хемороидите се постига след внимателен преглед и ректално туширане, като понякога може да се наложи използването на инструментални методи за изследване като ректоскопия, например, за да се изключи евентуален друг болестен процес.
При твърде големи, болезнени и кървящи хемороиди не рядко се стига до операция, склерозираща терапия или криотерапия, но за съжаление в тези случаи често са налице и рецидиви, особено ако не се променят двигателният и хранителният режим и ако не се премахнат предразполагащите фактори.

Хомеопатията предлага изключителни възможности що се касае до лечението на хемороидите. Съществуват хомеопатични лекарства с помощта на които организмът може да бъде стимулиран да произвежда повече колаген и да заздрави съединителната тъкан там, където е нужно, включително и в областта на венозните стени. Освен това с хомеопатични лекарства може да бъде постигнато уплътняване на стените на хемороидите и забележително повлияване на възпалението и болката. Не е за пренебрегване и фактът, че с хомеопатични лекарства може да бъде преодоляна и склонността към кървене. Интересно е да се изтъкне, че хомеопатичното лечение води не само до спиране на по-нататъшното развитие на хемороидите, но в не малко от случаите може да върне този процес назад.