ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ПРИЯТЕЛ, КОЙТО НИ ПОДСЕЩА, ЧЕ Е ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ПРИЯТЕЛ, КОЙТО НИ ПОДСЕЩА,
ЧЕ Е ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА
ИНТЕРВЮ НА ДЕСИСЛАВА ЕЛ ХАКИМ С Д-Р МАРИЯН ИВАНОВ ЗА БРОЙ 74 НА СП. „ЙОГА ЗА ВСИЧКИ“

Болшинството от лекарското съсловие все още е скептично към алтернативните подходи. Как така един лекар откри и повярва в йога?

Още от студентските години се интересувам от всичко, свързано с човешкото здраве и психика, в това число и от йога. Практикувал съм различни спортове, включително и маратон – класическа дистанция от 42 км. Винаги ми е било интересно докъде се простират човешките възможности. Докато следвах, се появи и любовта ми към фитотерапията. За съжаление, в учебната програма на бъдещите лекари знанието за лечебните растения е застъпено много слабо. Това е абсурдно, като се има предвид, че България е на пето място по биоразнообразие на билки в световен мащаб. Пак през студентството се появи и интересът ми към хомеопатията. По онова време тя не се практикуваше у нас, но се намираше чуждестранна литература, предимно на руски. След като се дипломирах, специализирах вътрешни болести, завърших и първия за България двугодишен курс по хомеопатия за лекари, който се водеше от френски специалисти. Вече 21 години я практикувам, от 17 я преподавам на лекари, стоматолози и фармацевти. Но да се върнем на йога. Практикувал съм при различни учители и с годините забелязах много от ефектите на йога практиката върху себе си – справяне със стреса, повишаване на имунитета, подобряване на сърдечно-съдовата и на дихателната дейност, бързо възстановяване след спортни травми и натоварвания и още, и още. Със задълбочаване на познанията започнах да прилагам наученото от йога и върху свои пациенти, изхождайки от факта, че всяко заболяване се повлиява от определена група асани. Като лекар проявявам жив интерес към дихателните практики. Още преди хиляди години хората са знаели как да постигнат спокойствие и подобряване на концентрацията чрез регулиране на дъха. Днес съвременната наука и медицина доказват, че това наистина е възможно чрез техники за стимулиране на парасимпатиковата нервна система и на определени мозъчни центрове. Такива са удълженото издишване, уджай пранаяма, алтернативното дишане и дишането през лява ноздра.

Редица проучвания потвърждават, че тези йога практики могат да помогнат при мигрена, епилепсия, тревожност, безсъние, паник атаки, хипертония, възпалителни процеси.
Така започнах да навързвам нещата – от една страна, имайки познания в йога, а от друга – като лекар.

Това ли бе причината да преминете през международен сертификационен курс за йога преподавател?
Когато преди две години реших да се запиша за това обучение, нямах амбицията да преподавам, а да задълбоча познанията си. Беше спонтанно желание след дългогодишно практикуване. Но така се случи, че след завършването на курса започнах да водя класове в студио „Йога Дивали“, София, а от половин година провеждам практики по терапевтична, тоник и класическа хатха йога към „Ориндж фитнес“, София. Вълнуващо е за мен да преподавам, тъй като комбинирам йога с познанията от медицината и обяснявам процесите на достъпен език по време на практиките. Интегрирах и елементи от дао, пилатес, петте тибетски упражнения и упражненията на Норбеков. Има една приказка, че най-добре се учиш, докато обучаваш другите, и това наистина е така. Чувствам се длъжен да надграждам, да намирам нови интересни неща, с които да разпалвам и поддържам интереса на практикуващите. И те да посещават часовете ми не само за да извършват пасивно определени асани и пранаяма, но да знаят точно върху какво въздействат и защо го правят. По този начин включвам и огромната сила на подсъзнанието. Доказано е, че при наличието на осъзнаване за извършваното действие се засилва неговият ефект.

Нека се върнем към увлечението Ви по фитотерапията. Какво го провокира и как се стигна до създадените от Вас билкови комбинации, хармонизиращи седемте основни чакри?

Както вече споменах, още от студентската скамейка имам влечение към лечебните растения. Като малък, когато ме питаха какъв ще стана, като порасна, бях сигурен в професията си. Независимо че сред другарчетата ми на мода бяха професиите на пожарникар, полицай, боклукчия (вероятно заради лъскавите камиони), аз знаех, че ще бъда лекар. Вероятно има значение и това, че майка ми и баща ми също са лекари. Това мое категорично желание може да се разгледа и през теорията, че душата знае с каква мисия идва на този свят. Сходна е и ситуацията с фитотерапията. На базата на познанията ми като лекар и фитотерапевт, съчетани с наученото от йога, се стигна до билковите чайове за чакрите, които в най-скоро време ще бъдат на пазара. При разработването им изхождах от това, че всяка чакра кореспондира с определени органи и системи. Например Свадхищхана чакра, разположена под пъпа, отговаря за пикочно-половата система. Нейната функция и респективно на органите, които ръководи, освен чрез определени групи асани може да се подобри и чрез билки. Няма написано много по темата, затова направих собствено проучване, тръгвайки по обратния път. След като зная кои билки влияят върху женската полова система например, реших да ги включа в билковата комбинация за баланс на Свадхищхана чакра. Известно е, че можем да оказваме въздействие върху енергийните центрове и чрез цветове, кореспондиращи с всяка една от тях. И ето нещо интересно! Две от растенията, традиционно използвани при яйчникови кисти и миоми, са туртата и невенът. А те са с оранжеви съцветия, какъвто е и цветът на Свадхищхана чакра. Манипура чакра е жълта и ако искаме да й въздействаме чрез билки, то тогава избираме такива с жълти цветове, каквито са еньовчето и жълтият кантарион например. За фитотерапията е неоспорим факт благотворното въздействие на тези растения при заболявания на стомаха, чието здраве зависи от степента на баланс на Манипура чакра. Добавяйки знанието на йога за чакрите, можем да направим заключението, че с тези билки въздействаме на трета чакра. Разбира се, има и изключения. Такива са копривата, брезата и мечото грозде, чиито листа действат добре на пикочно-половата система, без цветът им да е оранжев.

Кого бихте нарекли свой учител?

Споделям мнението на суфите, че всеки човек, когото срещнем, е наш учител. Това важи в още по-голяма степен за хората, които заемат по-трайно място в живота ни. През годините родителите ми винаги са били до мен и са ме подкрепяли със знанията и практическия си опит, насърчавали са интереса ми към билките, хомеопатията, етеричните масла. Много дължа на своя баща, който е специалист по вътрешни болести, кардиология и ревматология. От него научих и това, че преди да се пристъпи към лечение, е важно да се постави правилна диагноза.

А Норбеков? Имате издадена съвместна книга с него. Не са много хората, на които е оказана подобна чест.

Неговата личност винаги е била вдъхновение за мен и до голяма степен на него дължа стремлението към развитие на заложения у нас потенциал. Преминал съм през всичките нива на обучение, включително и Мастерская, където предимно Норбеков води заниманията. Автор съм на над 20 заглавия и наистина една от книгите ми, „Всичко е в твоите ръце“, е вдъхновена от него. Тя се явява естествено продължение на разработената от Норбеков система и е с официалното му съгласие неговото име да присъства редом с моето. На Изток е прието наставникът да се подписва до името на ученика си, когато одобрява работата му и преценява, че тя допринася за развитието на учението. За мен това е изключителна чест, тъй като Норбеков е оценил по този начин труда едва на няколко свои последователи.

Вие застъпвате тезата, че съществуват начини за стимулиране на оздравителните процеси, заложени в организма на всеки от нас. Възможно ли е това?

Когато човек направи това, което зависи от него, се случват чудеса. Има поговорка, че няма нелечими болести, има нелечими хора. Съществува една група пациенти, към които съм доста резервиран, не го крия. Те идват при мен да им изпиша някакво лекарство и очакват, че като си гълтат хапчетата, ще се оправят ей така. Но за да постигне подобрение, човек е нужно да работи върху себе си, да промени начина си на живот, на мислене и хранене. Особено когато става дума за някакво тежко, сериозно заболяване. Защото никое заболяване не е случайно. Още Хипократ е казал да търсим лекарството в привичките на болния. Когато знаем по какъв начин живее пациентът, ние можем да стигнем и до корена на болестта и съответно да намерим лек за нея. Ето защо е много важно той да промени привичките си, явяващи се причина за състоянието му. От гледна точка на западното мислене ние сме свикнали да възприемаме заболяването като нещо много досадно и веднага щом се разболеем, посягаме към лекарствата – да свалим кръвното, да потушим киселините, да облекчим болката. А заболяването е вик за помощ от страна на организма и сигнал, че не правим нещо както трябва – не мислим по правилния начин, не се храним добре, не се движим достатъчно или не умеем да почиваме. Давайки съответното хапче, ние един вид запушваме устата на тялото си и го смъмряме: „Тихо, стига си викал!“ Но по този начин не решаваме проблема, а само го задълбочаваме. И когато с годините прилагаме този подход на потискане, в един момент проблемът избива на друго, много по-сериозно ниво. Тогава е много по-трудно да се овладее ситуацията. Болестта не е нещо досадно, тя е приятел, който ни подсеща, че е време за промяна.

Нека поговорим за хомеопатията. Какъв е Вашият коментар по отношение на скептицизма към методите, върху които почива тази наука?

Наскоро у нас бе проф. Люк Монтание, носител на Нобелова награда и един от откривателите на вируса на СПИН. По време на своята визита, той бе гост на телевизионното предаване „120 минути“, където обясни, че водата не е това, за което си мислим. Водата притежава много по-различни свойства и чрез познанието за тях можем да ги прилагаме като средства за лечение.
Проф. Монтание провежда изследвания, с които доказва, че структурата на водата и вълните, които тя излъчва, не са еднакви, ако в нея е разтворена сол или захар например. Когато почнем да разреждаме съответния разтвор и достигнем до съотношение, известно като число на Авогадро, възможността да има една молекула сол, или респективно захар, е нулев. За такова голямо разреждане става въпрос. Изследователят доказва, че водата е с различно излъчване, независимо от факта, че в нея практически няма молекули от първоначално разтворените вещества. В това направление работят и други учени от Франция, Русия, Япония, Щатите. Установено е, че водните молекули се подреждат по специфичен начин в зависимост от това какво е разтворено във водата. И дори когато са налице големи разреждания, в нея се запазва информация за разтвореното вещество, изразяваща се в различното подреждане на водните молекули. Тук естествено идват като пример и изследванията на японския учен Масару Емото, които нагледно доказват, че с начина си на мислене можем да влияем върху водата. Книгата „Паметта на водата“ е преведена на български и който се интересува от темата, има какво да научи. Дори без да разтваря каквото и да било във водата, японецът доказва, че единствено чрез своите мисли и чувства можем да провокираме реакция в нея. Знаете ли, че най-красивите думи са „благодаря ти“ и „обичам те“? Няма значение на какъв език са изречени, тъй като водата е в състояние да премине отвъд вербалното и да разбере вибрацията на емоцията.В такъв случай какво би станало, ако казваме на тялото си, че го мразим?
Само можем да си представим до какви последствия води подобно негативно отношение, като изхождаме от факта, че тялото ни е 65–70% вода. По сходен начин действа и паниката относно грипните епидемии. Има хора, които вярват, че ще са сред първите разболели се, и наистина така се случва. Върху тази наша способност да се програмираме, акцентирам по време на йога класовете и призовавам практикуващите да я прилагат осъзнато. Например по време на СЛЪНЧЕВИЯ ПОЗДРАВ, когато сме направили пранам мудра, ги окуражавам да намислят санкалпа, позитивно намерение. По време на финалната релаксация отново насочвам осъзнаването им към него и към това да си го кажат наум с чувство и възможно най-убедително три пъти. Ефектът на тази практика се дължи на потвърдения от науката факт. В състояние на релаксация умът ни работи на алфа-ниво, което позволява да посяваме най-различни програми в подсъзнанието.
Чувствата катализират многократно този процес, защото чрез тях умът ни комуникира с нашите тъкани и органи. Ако сме будни и работим с утвърждения като „Здрав съм“, „Силен съм“, умът ни оказва съпротива и веднага реагира: „Да бе, здрав си… А коляното, дето те боли? Уж си силен, а не можа да направиш 20 коремни преси“. В алфа-ниво се намираме и непосредствено преди заспиване и след събуждане и това е най-подходящото време за препрограмиране на подсъзнанието. Винаги обръщам внимание на хората да внимават какви програми му задават. Подсъзнанието няма самокритичност, то изпълнява всичко, което му кажем. Това е и посланието на сентенцията: „Ако посееш рози, ще береш рози. Ако посееш бурени, ще поникнат бурени“. А на Буда се приписват думите: „Днес ние сме това, което сме мислили вчера, а утре ще бъдем това, което мислим днес“. Важността на убежденията ни вече е доказана и от квантовата физика. Елементарните частици могат да се държат като материални частици или като безформена вълнова енергия. Експериментите показват, че поведението на частиците зависи от това дали ги наблюдаваме! Излиза, че с начина си на мислене можем да формираме реалността. Науката, най-вече квантовата физика и епигенетиката, започва да намира обяснение за все повече неща, доскоро смятани за плод на въображението.

Какво е посланието Ви към всички, които по един или друг повод се озовават пред лекарския кабинет?

Известният лечител Авицена, като посещавал болния, му казвал: „Ние тук сме трима – аз, ти и твоето заболяване. Накъде ще тръгнат нещата, зависи от това чия страна ще вземеш – моята или на болестта“. Всеки прави избор дали да продължи да мрънка, или да намери начин да стимулира собствения си оздравителен потенциал. Вместо пасивно да приемате таблетки или гранулки, били те и безвредни, разберете посланието на болестта и работете върху себе си! Свами Шивананда, който е бил и много добър лекар, е казал: „И един грам практика е повече от хиляди тонове теория“.