Силата на билките

Хипократ е твърдял, че „медицината е изкуство да се подражава на лечебната сила на природата„, а до XIX век лечебните растения представлявали един от основните инструменти за такова подражание. Не случайно древногръцкото pharmacon (лекарство, отрова, магьосничество) и фармакогнозия (наука за лечебните растения) са думи с един и същ корен. За свидетелство на важната роля, която са играли растенията в медицината преди много години, служат специалните градини за отглеждане на лечебни растения, каквито са били поддържани в Асирия, например.

В древните египетски папируси е описан лечебният ефект на редица растения, като мента, живовляк, мак и други, които се използват и от съвременната медицина. В трактата на древногръцкия лекар и философ Хипократ „Corpus Hyppocraticum“ е описано използването в медицината на 236 вида лечебни растения.

Фитотерапията като наука

Пръв древноримският лекар Клавдий Гален предлага с лечебна цел да се използва не цялото растение, а извлек от определени негови части, който според него е най-целебен.

Голяма ценност представляват трактатите на индийската и китайската медицина, съдържащи описания на повече от 700 лечебни растения, много от които се използват и днес. И до сега в Китай се счита за ненадмината „Книга за растенията„, съдържаща сведения за повече от 900 вида лечебни растения и 10 000 рецепти за тяхната употреба. Тя е послужила за основа на написаната през 14 век „Кратка фармакопея“. Знаменитият мислител и лекар Авицена в своя „Канон на лечебното изкуство“ препоръчвал за медицинска употреба повече от 900 средства, мнозинството от които представляват лечебни растения.

Своите древни традиции в приложението на лечебни растения има и българският народ. Траките, славяните и прабългарите са отделяли голямо внимание на изучаването на въздействието на растенията върху човешкото здраве. Лечението с билки е станала най-важното направление в българската народна медицина, която на свой ред се явява част от традиционната медицина на българския народ.

Формирана като емпирична дисциплина, до ХІХ век фитотерапията (от гръцкото “ phyton“ – растение и „therapy“- лечение) остава основен метод за лечение в Западна Европа, а лечебните растения – едва ли не единствен източник за получаване на лекарствени средства. От началото но ХІХ век начинът на използване на лечебните растения постепенно започва да се променя. Все повече започнали да се предпочитат лечебни извлеци от определени части на растението. Така например, през 1806 г. от сънотворния мак е бил екстрахиран първият алкалоид – морфинът.

Синтетичните лекарства и техните странични въздействия

Скоро химиците от онова време се научили да синтезират биологично активни вещества подобни на екстрахираните и това сложило началото на нова ера – ерата на химическите синтетични препарати. За известно време лечебните растения били забравени. Удобството на приемане, бързото настъпване на ефект, прогнозируемото и регулируемо с помощта на точни до милиграми дозировки въздействие върху организма довели до всеобщо безконтролно и често неоправдано използване на синтетични медикаменти. Като следствие от това изключително разпространение придобили алергичните реакции и заболяванията, дължащи се на страничните ефекти на синтетичните препарати. Все повече данни се натрупвали за токсичните въздействия на тези препарати, изразяващи се в тератогенност (увреждане на плода при бременни жени), канцерогенност (предизвикване на ракови заболявания), мутагенност (увреждане на генетичната структура на човека), увреждане на определени органи и системи в човешкия организъм и др. Статистиката показва, че в САЩ, където приемането на синтетични лекарства е най-разпространено, тези лекарства се явяват третата по честота причина за смъртност сред населението. Факт, който се обяснява основно със страничните действия и противопоказанията, свързани с употребата на тези медикаменти, които са били предписани от лекарите за да лекуват…

Фитотерапията в XXI в.

Търсенето на по-щадящи и по-меки лекарствени средства, които не притежават подобни странични действия и противопоказания, обусловиха възраждането на интереса към фитотерапията в края на ХХ и началото на ХХІ век. Според неотдавнашни данни от института за обществено мнение в Германия повече от 50 % от анкетираните отговорили, че предпочитат да се лекуват и профилактират с лекарствени средства от природен произход. Само 20 % считали, че химическите средства са по-надеждни. Според данни от СЗО повече от 80 % от жителите на света ползват медикаменти от природен произход в рамките на системата на първичната медицинска помощ. Това подтиква много от най-известните в света фармацевтични фирми да използват лечебни растения за синтезирането на добавки към храната и на лекарства в различни области на медицината. Тенденцията е към непрекъснато увеличаване на техния брой и то в небивала конкуренция със синтетичните медикаменти.

Съвременните постижения на медицината и фармакологията позволиха на фитотерапията да се превърне в авторитетна научно-медицинска дисциплина, практикувана от милиони лекари и фармацевти по цял свят. Интересно е да се знае, че растенията са в основата на ароматотерапията (лечение чрез аромати) и че много от тях се прилагат и във физиотерапията и в хомеопатията (като суровини за приготвяне на хомеопатични лекарства). Растенията заемат своето достойно място и в нутритерапията, а много от тях се използват и в източната рефлексотерапия.

Постоянно растящото в световен мащаб търсене на билковите чайове, на лекарствата и на добавките към храната, съдържащи екстракти от лечебни растения, е свързано преди всичко с това, че химическата природа на растенията е близка до тази на човешкия организъм, поради което те много лесно се включват в неговите биохимични процеси и оказват многостранно, меко, регулиращо и безопасно действие при продължително приемане.

Фитотерапията е ефективна, както в ранните стадии на заболяванията и при остри такива, така и в хроничния стадий на развитието на болестта, а също и в периодите на възстановяване. При някои заболявания фитотерапията е допълващ спомагателен метод за стимулиране на оздравителните сили на организма. В тези случаи тя повишава ефективността и често спомага за намаляване на дозировката на химическите лекарства. Така се постига и намаляване на страничните действия на тези лекарства.

Информация за чайовете от серията ФИТОЛЕК можете да намерите на страниците на сайта www.bulgarianteacompany.com

д-р Мариян Иванов, Медицински Център ФИТОЛЕК, www.phytolek.com