Селен

Селенът спада към жизнено важните за организма микроелементи и е с междинни свойства между метали и неметали. Дневната нужда на здравия човек от селен е между 60 и 100 микрограма.
Недостигът на селен в човешкото тяло може да стане причина за особен вид сърдечно заболяване и това важи най – вече за 8 – 9 годишните деца. Това заболяване е най – разпространено върху територии, където земята и съответно растящите върху нея култури са бедни на селен. Финландски изследователи са констатирали, че дефицитът на селен в околната среда на Карелия ( източната част на страната ) е една от основните причини за високата заболеваемост от исхемична болест на сърцето в този район. Съответно в този район е била най – високата честотата на сърдечни инфаркти с фатален изход, както и на нефаталните сърдечни атаки. Смята се, че профилактичното действие на селена по отношение на някои сърдечно – съдови и туморни заболявания се дължи на неутрализирането с негова помощ на увреждащото действие на т. нар. свободни радикали, които могат да попаднат в организма по различен начин, а могат да се образуват и в самия организъм.
Имунната защита и щитовидната жлеза също страдат при недостатъчен прием на селен. Освен това недостигът на селен може да стане причина някои безопасни за човека микроорганизми да се превърнат в болестотворни такива и да предизвикат заболяване.

Източник на селен е растителната храна и основно пшеницата, респективно хлябът. Млякото и млечните изделия, плодовете и зеленчуците, с изключение на лука и репичките, са бедни на селен, а количеството на последния в месото зависи от съдържанието му във фуражите и фуражните смески, с които се хранят животните. Важно е да се изтъкне, че в крайна сметка, количеството на селен в храната зависи от неговото съдържание в почвата, от където растенията го извличат. За съжаление всеобщо явление е обедняването на почвите на селен, което води и да намалено съдържание на този микроелемент в храната. Ето защо, като знаят ролята на селена за човешкия организъм, в много райони от Земята земеделците прибавят селен към изкуствените торове, а при недостиг на селен в местната пшеница, се прибавя определен процент вносна пшеница с по-голямо съдържание на микроелемента. Все по-голямо разпространение намират и адаптираните млека за изкуствено хранене, обогатени със селен.

Селенов дефицит се наблюдава най-често при вегетарианците, при алкохолиците, а също и при бременните жени и при кърмачките. Ето защо е уместно на кърмачките, живеещи в райони с дефицит на селен в почвата, да се дава допълнително селен (около 75 микрограма дневно ). Проучвания показват, че по този начин количеството на селен в кърмата се увеличава с около 1/3, което осигурява необходимите количества от този микроелемент на кърмачето.