Дихателна система

Кашлицата представлява сложен рефлекс, дължащ се на дразнене на специфични кашлични рецептори, намиращи се в лигавицата на ларинкса, трахеобронхиалното дърво и плеврата.

Дразнителите могат да бъдат механични (секрети, чужди тела, хранителни съставки, пушек и други), химични (изпарения и газове) и термични (студен или горещ въздух). Кръвонапълването и отокът на лигавицата на дихателните пътища, дължащи се най-често на възпалителни процеси, също могат да играят ролята на дразнители на кашличните рецептори. Биологичната роля на кашлицата се изразява в отделяне от дихателните пътища на чуждите за тях материи. Тя винаги е признак на състояние, надхвърлящо очистващите възможности на ресничестия епител, покриващ дихателните пътища. Бронхиалната секреция, която е от 10 до 100 мл за 24 часа и която се образува от слузните жлези и от чашковидните клетки на бронхиалната лигавица е полезна за организма, тъй като образува предпазен слой върху дихателния епител. По този начин тя го предпазва от механично, химично и термично дразнене, а освен това бронхиалният секрет упражнява и противомикробна активност, благодарение на съдържащите се в него лизозим и имуноглоболин А. Водното съдържание на бронхиалния секрет е около 95 %. В бронхиалния секрет се съдържат също така, биополимери, като мукопротеини и мукополизахариди. Количеството на последните нараства значителна при инфекция на дихателните пътища, което сгъстява бронхиалния секрет и го прави по-жилав и по-труден за отхрачване. Това води до затрудняване на дишането и на кръвно – газовия обмен и създава реален риск от усложнения, включително и от пневмония. В тези случаи е удачно прилагането на вещества, които спомагат за втечняване на бронхиалните секрети и за по-лесното им елиминиране от дихателните пътища. Прилагането на такива средства е препоръчително и когато количеството на секретите в бронхите е недостатъчно. В тези случаи, въпреки многократните пристъпи на кашлица тези секрети не могат да бъдат отделени.
Ларингит със стридор. В тези случаи е налице възпаление на ларинкса, което се проявява с рязка пристъпна поява на суха, лаеща, дрезгава кашлица, водеща до задух. Характерно за това състояние е, че подобряване настъпва от всякакъв вид топлина – топъл компрес на врата, топла инхалация, топли напитки и др. Ларингит със стридор се наблюдава най-често при по-нервни деца и при такива с хипертрофия на третата сливица.

АНГИНИ

Ангината представлява остро възпаление на гърлото (най – вече на небните сливици и на околната тъкан). Сливиците представляват лимфоидна тъкан с набраздена повърхност. Набраздяванията, които са различни по дълбочина се наричат крипти.

Биологичната роля на сливиците, както и на другите лимфоидни органи, е да произвеждат антитела, участващи в имунната защита на организма, необходима им за борба с болестотворните микроорганизми.

Разграничават се няколко основни вида ангини, в зависимост от причинителите и симптомите, с които протичат.

Катарални ангини . Това са най – честите ангини, както сред децата, така и сред възрастните. Най – често катаралните ангини се причиняват от вируси, които се разпространяват по въздушно – капков път и по тази причина тези ангини протичат под формата на малки епидеми. В повечето случаи катаралните ангини протичат доброкачествено и отокът на сливиците и околната тъкан при катаралните ангини се съпровождат от болки в гърлото и повишена температура. Понякога, особено при кърмачетата и малките деца, болките могат да липсват, а могат и да се съпътстват от болки в корема. Обикновено болките се влошават по време на преглъщане и сутрин, след сън, придружават се от чувство за сухота и парене и се разпространяват към ушите. Почти винаги са налице и други признаци на инфекция като хрема, кашлица, възпаление на конюнктивите и други.
Гнойни ангини. При тях зачервените и оточни сливици са покрити с гноен, бяложълтеникав секрет, който, като че ли излиза от криптите на сливиците и се разпростира само в границите на последните. (между другото гнойната ангина не винаги обхваща и двете сливици – тя може да бъде и едностранна). Гнойният секрет не е прилепнал здраво към подлежащата лигавица, обхваната от болестния процес и може лесно да се отлепи с дръжката на вилица или лъжица или с шпатула. За разлика от катаралните ангини гнойните такива протичат по – тежко. Те започват остро, със значително повишаване на температурата с главоболие и общо неразположение. Освен силните болки в гърлото се появява и неприятен дъх от устата, а намиращите се в съседство шийни и подчелюстни лимфни възли се увеличават и стават болезнени.

Сред най – честите причинители на гнойни ангини спадат стафилококите, пневмококите, стрептококите и други бактерии. Особено опасна поради възможните усложнения от страна на сърцето, бъбреците и ставите може да бъде стрептококовата гнойна ангина. Това налага при гнойна ангина да потърсите веднага лекар, който, ако ангината е причинена от стрептококи, назначава антибиотично лечение. В останалите случаи с гнойна ангина антибиотичното лечение може да бъде избегнато с помощта на хомеопатични медикаменти, а при стрептококова гнойна ангина те допълват успешно основната терапия и намаляват нейните странични действия.

– Псевдомембранозни ангини. Характерно за тях е образуването на бяло – жълтеникави мембрани, които прилепват здраво към подлежалата лигавица на сливицата и не могат да бъдат отстранени с помощта на шпатула или дръжка на лъжица или вилица. Псевдомембраните излизат извън пределите на сливицата, обхваната от болестния процес и се разпространяват върху небните дъги, увулата и задната фарингеална стена. Всички псевдомембранозни ангини налагат консултация с лекар.

– Язвени ангини. Такива се развиват предимно при по – големи деца и при юношите, най – често, когато имунната им защита е отслабена и когато са налице предварително увредени тъкани. Освен болките в гърлото, възпалението на лимфните възли и общото неразположение се установяват различни по дълбочина язви. Те имат неправилни ръбове и са покрити с жълтеникав налеп.
Флегмонозни ангини. В тези случаи гнойното възпаление се прехвърля от сливицата към околната тъкан и се образува един голям флегмон (гнойник). За флегмонозна ангина може да се мисли, когато в хода на протичане на една ангина болките се засилят, дъхът стане зловонен, а общото състояние силно се влоши. Лимфните възли на шията, на страната на възпалението (особено за долночелюстния ъгъл) са силно увеличени и и болезнени. Налице е и обилно отделяне на слюнка.

ПРЕГРАКВАНЕ И АФОНИЯ

Под прегракване разбираме промени в тембъра на гласа, а под афония – пълна загуба на глас.
Прегракването и афонията се дължат на засягане на ларингса от различни болестни процеси. При децата промените в гласа се дължат най-често на възпаление на ларингса, причинено от вирусна или бактериална инфекция или на преумора на гласните връзки в резултат на продължително викане, плач или пеене.

Интересно е да се изтъкне, че прегракването и афонията могат да се дължат и на силен стрес, хистерия и други причини, свързани с функционалното състояние на нервната система.
При възрастните хора промените в гласа могат да бъдат провокирани и от разрастване на доброкачествени или злокачествени образувания, от парализа на гласните връзки и други. Това налага при по-продължително прегракване или афония (особено при пушачи) да се извърши директен оглед на ларингса с помощта на специална апаратура – ларингоскопия. Такава се налага и при децата с по-продължителна промяна в гласа.

– Хомеопатичното лечение е изключително ефикасно в случаите, когато прегракването и афонията се дължат на възпаление на ларингса, на умора на гласните връзки или на причини, свързани със състоянието на нервната система и психиката. В тези случаи съвсем спокойно може да се каже, че хомеопатичните лекарства нямат конкуренция.

– Съществуват случаи, когато прегракването и афонията се наблюдават при слаби, астенични лица, с повишена емоционална чувствителност. При тях нервното напрежение и тревогите предизвикват спазъм на мускулатурата, участваща в дишането и говоренето, с последващо нарушено използване на въздушната струя.