БОЛЕСТТА КАТО ВИК ЗА ПОМОЩ

Какво правим, когато изпитаме за първи път болка или повишим кръвното налягане или холестерола? Обикновено отиваме при лекаря или фармацевта и молим за хапче, което да реши съответния проблем. Така всъщност ние се опитваме да заглушим сигналите за помощ, които ни изпраща нашето тяло. Сигнали, които ни алармират, че не живеем и/или не мислим по правилния начин. Д-р Джон Демартини, един от авторите на книгата „Тайната” казва:

„Нашата психика създава болестта като обратна връзка, с която ни предупреждава, че сме излезли от равновесие или че не сме достатъчно обичащи и благодарни”.

За съжаление обаче, ние се опитваме да облекчим състоянието си, без да сме установили причината за страданието. Рекламните послания действат в същата насока, подканвайки ни например, да вземем поредното болкоуспокояващо лекарство, без да сме установили на какво се дължи болката и без да сме усвоили урока, който се опитва да ни даде чрез нея учителят, наречен живот. Добрата новина е, че имаме право на избор и че доброто здраве не е само въпрос на генетика. На първо място то е осъзнаване на нашия значителен потенциал и на нашата собствена отговорност. Според американски изследователи, само 25% от продължителността на живота е генетично обусловена. Останалите 75% се влияят от различни фактори, които за щастие ние можем да управляваме. Изследването, чиито резултати са публикувани в един от броевете на изданието Archives of Internal Medicine, показва, че 70-годишен човек, който не е пушил, има нормално кръвно налягане и тегло, няма диабет и се разхожда поне половин час 2 до 4 пъти седмично, има с 54% по-голям шанс да доживее до 90 години. Някои от най-разпространените рискови фактори, намаляващи този шанс, са:

• недостатъчно движение – 44%;

• високо кръвно – 36%;

• значително наднормено тегло – 26%;

• пушене – 22%.

Според специалистите, едновременното наличие на 3 или повече от тези фактори значително намалява вероятността да доживеем до 90 години.

В потвърждение на казаното по – горе е и статистиката за сърдечно – съдовите заболявания – основни виновници за смъртността в днешно време. Един от най-известните американски кардиолози Пол Д. Уайт е казал: “Болестите на сърцето до 80-годишна възраст не са Божие наказание, а следствие от собствените ни грешки”. Става въпрос най – вече за грешки, свързани с двигателния и хранителния ни режим, както и за такива, свързани с поведението ни и с начина ни на мислене. Факт е, че сърдечно – съдовите заболявания не започват изведнъж, а се развиват постепенно и са необходими години, за да започне запушването на артериите да предизвиква оплаквания. За щастие, животозастрашаващите заболявания, изискващи продължително лечение, обикновено се предхождат от своеобразни сигнали. Ако човекът не обърне навреме внимание на тези сигнали, тогава животът предприема спрямо него по-строги мерки, включително тежки заболявания. А ако разгадаем съответните сигнали и пристъпим към правилните действия, болестта ни напуска, нерядко дори без никакви лекарства и без каквато и да било лекарска намеса. Често мерките, които трябва да предприемем, за да променим нещата към по – добро, са учудващо прости, като например да си дадем почивка, да започнем ежедневно да отделяме по 10 – 15 минути за гимнастика или ходене, да се радваме повече на красивите неща около нас, да простим на някого, да ограничим цигарите, кафето или месото и т.н.. Нашето поведение е в основата, както на разболяването, така и на здравето.

   А болката всъщност е едно от „крайните средства”, с които ни се казва, че не живеем живота си по правилния начин. Добре е да можем да разбираме езика на тялото си, защото то е наш съюзник и иска да бъдем здрави. В края на тази глава ще намерите кратка информация за основните сигнали на тялото, подсещащи ни да обърнем повече внимание на здравето си, а също и на начина ни на живот и на мислене.

       откъс от книгата „ВСИЧКО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ”

автори академик Мирзакарим Норбеков и д-р Мариян Иванов