|
В поредицата от книги “Домашна енциклопедия” на издателство “АБГ”, д-р Мариян Иванов запознава читателите на достъпен език с това кои са най-разпространените заболявания у нас и какво представляват, на какво се дължат, какви са симптомите им, какъв двигателен и хранителен режим могат да облекчат тези симптоми, а също и какви са конвенционалните и нетрадиционните методи, които могат да се използват за тяхното лечение. Голямо предимство на всяка книга е, че дава изчерпателна информация за съответното заболяване и за неговото лечение, разглеждайки организма като единна цялост, а не като съвкупност от органи и системи. До този момент излезли от печат са книгите: “Всичко за сенната хрема и бронхиалната астма”, “Всичко за ставните заболявания“, “Всичко за разширените вени”, “Всичко за простудните заболявания и грипа”, “Всичко за запека и как да го преодолеем”, “Как да повишим имунната си защита”, “Всичко за заболяванията на простатата”, “Всичко за бронхита” и “Да отслабваме с удоволствие”. “Лечение на целулит”, “Всичко за язвената болест”. Д-р Мариян Иванов е и автор на книгите “Хомеопатично лечение при деца”, “Хомеопатия при жената” и “Хомеопатично лечение за всички” както и на редица научно - популярни здравни статии, публикувани в различни вестници и списания. Книгите можете да намерите на щанда на издателство АБГ в София, Полиграфически комбинат на ул. “Н. Ракитин” №2 – книжна борса, тел.0888776172 и 9431964, а можете да ги поръчате и на търговеца на книги до вас. ХОМЕОПАТИЯТА ...
Тържествата през август 2000 г. по повод стогодишния юбилей на Кралицата-майка на Великобритания станаха причина особено усилено да се заговори за куфарчето, което я придружаваше навсякъде и в което може би се криеше тайната на нейното дълголетие. В това черно кожено куфарче с медни заключалки имало 60 отделения, всяко с хомеопатично лекарство – от медикаменти, лекуващи морска болест, до балсамите и лосионите против удар или нараняване. Тези внимателно подбрани лекарства отстраняват малките неприятности, от които неизбежно страдат британците, когато се намират далеч от острова си. В куфарчето можели да бъдат намерени Arsenicum Album срещу силни стомашни неразположения, Nux Vomica за отстраняване на смущенията, причинени от преяждане след празнични вечери, Cocculus – срещу прилошаване при пътуване и часовото несъответствие, както и медикаментът – панацея – Arnica, който лекува почти всичко: схващания, подутини, болезнени вени, грип, нервна и мускулна умора, контузии.
За привържениците на паралелната и допълващата медицина съществуването на това куфарче символизираше доверието на кралското семейство в силата на тази медицина. И действително, повече от 150 години, т.нар. алтернативна медицина се ползва от членовете на това семейство. Традиция, която започва със съпругата на Вилхем ІV. През 1835 г. кралицата взима при себе си в Уиндзор немския си сънародник д-р Ернст Штапф, един от предшествениците на модерната хомеопатия. Некоронованият съпруг на кралицата принц Алберт и кралица Виктория запазват доверието си в лекаря. Години по-късно принцеса Ана не се качва никога на коня си без тубичката с Arnica и понякога и се случва да има нужда от нея. Принцеса Алисия активно поддържа център за проучвания в областта на хомеопатията, след като една злополука през 1965 г. утвърждава безусловно доверието и в този лечебен метод. Когато се прибирала от погребението на Чърчил, принцесата се преобърнала три пъти с Ролс Ройса си. Със счупена ръка и нос, с нарязано от стъклата лице и в шоково състояние тя изгубила съзнание. Като дошла на себе си, извикала само: „Arnica!”. Що се отнася до кралицата-майка, тя бе кръстница на Британската асоциация по хомеопатия... . Понастоящем кралски патрон на Британската хомеопатична асоциация е Дукът на Глочестър. Много знаменитости изтъкват предимствата на хомеопатията – Джон Рокфелер, Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Далай Лама, Тина Търнър, Пол Макартни, Катрин Зита Джоунс, Дейвид Бекъм, Джуди Денч, както и патронът на асоциацията Джули Уолтърс. Сред привържениците на хомеопатичния метод на лечение са и д-р Жан-Марсел Ферре-докторът на френския национален отбор по футбол, а покрай него и редица други спортисти, освен футболните национали. В чужбина, казва д-р Ферре, често ми казват, че Франция е изключително напреднала в областта на спортната медицина. Хомеопатията също има своя принос за този напредък.
Майка Тереза също беше много проницателна за хомеопатията и я използваше в своя изключителен живот.
Какво може да лекува хомеопатията? Почти всички заболявания, самостоятелно или в комбинация с други методи на лечение, се повлияват от хомеопатичния метод на лечение. Опитният лекар-хомеопат знае кога да използва само хомеопатични лекарства и кога да прибави конвенционални такива или да прибегне и до други алтернативни методи на лечение като фитотерапия, нутритерапия, аромотерапия, източна медицина и други.
„Всяка фармакологично активна субстанция, която в измерима доза предизвиква болестни симптоми в здравия човек, може в малка доза да премахне същите симптоми у болния”. Това е основната философия, на която се базира хомеопатичният метод на лечение. Хомеопатията стимулира организма да отключи огромния лечебен потенциал, който притежава, за да се справи със съответния здравословен проблем. Това става чрез използването на определени хомеопатични лекарства, получени от субстанции, които в неразреден вариант провокират подобни на съответното заболяване оплаквания. Думата хомеопатия означава „подобно страдание” и идва от гръцките думи „хомеос” – подобен, и „патос” – страдание. Името е предложено през осемнадесети век от Самуел Ханеман (1755-1843) – химик, токсиколог, лекар в Университета в Лайпциг. Любопитно е да се отбележи, че „бащата на медицината”, Хипократ, който е живял през далечния ІV в. пр. н. е., е твърдял същото, което твърди Ханеман: „нещата, които са причина за заболяването могат да го излекуват”
Изследванията на Ханеман, отчаян от скромните възможности на медицината по онова време, са поставили основните принципи не само на хомеопатията, но и на лекарственото лечение (до Ханеман „лечението” се изразявало основно в клизми и кръвопускания). През последните десетилетия неговите идеи печелят все по – голяма популярност сред обществото и медицинските среди. И този път това се случва на фона на огромните, на пръв поглед, възможности на съвременната медицина.
Вярно е, че днес може да бъде осъществена трансплантация на почти всяка част от човешкото тяло, че оплождането in vitro е нещо обичайно, че редица болести вече са забравени, но в същото време се появиха нови, не по-малко страшни заболявания. Освен това, в резултат на промяната в начина на живот и в заобикалящата ни среда, е налице почти епидемично разпространение на алергиите, на болестите на храносмилателната, на нервната и на сърдечно съдовата системи, на имунно обусловените и на раковите заболявания и други.
Вярно е, че фармацевтичните компании изобретяват все по-нови и по-силни медикаменти, но също така е вярно и това, че тяхната цена е все по–висока и че непрекъснато расте броят на хората, увредени от някои от страничните действия на тези медикаменти. Лошото е, че в повечето от случаите последните само потискат болестните симптоми без да стимулират организма да включи потенциалните защитни механизми, които притежава за справяне с болестта. Ето защо, на прага на 21-вия век от новата ера, все повече лекари и пациенти от цял свят, които са мислещи и търсещи, насочват своето внимание към методи на лечение като хомеопатията. Причина за това са нейната доказана ефективност, стимулиращото и действие върху човешкия организъм и намалените до минимум или липсващи странични действия. Добрите резултати от хомеопатичното лечение се дължат на факта, че хомеопатията разглежда организма като единно цяло – когато е нарушена функцията на един орган, страда не само той, но и цялото тяло. Следователно трябва да се лекува не само този орган, а целият организъм, като се “отключи” огромният лечебен потенциал, който той притежава за справяне с всяко едно състояние и заболяване. Този потенциал, особено когато става въпрос за по – тежки заболявания, може да бъде стимулиран, само като се държи сметка за индивидуалността на болния. Следователно всяко лечение, както и всеки пациент, са уникални. Двама пациенти със сенна хрема могат да имат общи симптоми, но съществуват и специфични симптоми, като чувство за „набъбване на носната лигавица” или „сърбящ очи”, например, както и характерни за всеки отделен човек конституция, морфология, болестни тенденции, наследствени предразположения, предпочитания, вкусове, психо-емоционални нагласи и др. Лекарят-хомеопат се интересува от всички тях за да може да назначи правилното хомеопатично лечение. Както е казал Хипократ: „По-добре е да се знае какъв е индивидът със заболяването, отколкото какъв вид заболяване има индивидът.”
Според холистичните терапевти, в това число и според хомеопатите, природата, както в човека, така и извън него, е в хармония и в равновесие. Болестта представлява нарушение на това равновесие, на тази хармония. Външните фактори само разкриват вече съществуваща, вътрешна липса на равновесие. Така тези външни фактори и обстоятелства, към които спадат микроби, температура, влажност на въздуха, вятър, психологически натиск и др. могат да бъдат поводи, но не и причини за заболяването. Ето защо различните хора, влизащи във взаимодействие с едни и същи външни фактори, реагират по различен начин и едни от тях се разболяват, а други не. Болестта не е само нарушение на равновесието или дисхармония, тя е също и усилие на природата в човека да постигне ново равновесие. Болестта е обща реакция с цел оздравяване. Организмът предизвиква състоянието, наречено болест, за да оздравее. Симптомът е „вик за помощ” от страна на нашия организъм, който ни алармира, че нещо в него не е наред. Ето защо трябва да се стремим не да заглушим този „вик за помощ”, а да разкодираме посланието, за да стигнем до източника, до причината. Болестният процес не трябва да бъде потискан или побеждаван, а придружаван, канализиран с цел да се подпомогне организмът в неговото развитие и в постигането на ново равновесие. Лечението, което само потиска и цели изчезването на симптома, не може да доведе до реално излекуване. Следователно, нужно е индивидът да се разглежда като цяло и да не се ограничаваме само върху болния орган.
Основавайки се на тази теория добрият специалист по хомеопатия търси начин да имитира естествения оздравителен процес. Това става чрез използването на хомеопатични лекарства, получени от субстанции, които, в измерими дози, предизвикват подобни на съответното заболяване симптоми. Т.е., ако болният предизвиква болестта, за да се излекува, всяко средство, което копира, или подражава на неговия начин на действие или провокира подобна реакция (подобие) стимулира оздравяването. За целта е нужно да вкарваме в организма минимални количества от съответните микроби или микробни частици, алергизиращи вещества, отрови и други увреждащи субстанции. В миналото по този начин са постъпвали някои от най – известните отровители (така те са осигурявали своята устойчивост към отровните вещества, които убивали неадаптираните към тяхното действие жертви) и на този принцип са основани ваксинациите и хипосенсибилизациите при хора с алергия. Сега е достатъчно да вкараме в организма носител само на информация за микробите или за алергизиращите и увреждащите субстанции, какъвто е хомеопатичното лекарство, например. Тогава организмът реагира по същия начин, все едно заплахата е реална. Всички знаем, че най – популярното лекарство в света е Аспирин. Това се дължи не само на болкоуспокояващите и на противовъзпалителните му свойства, но и на способността му да намалява кръвната съсирваемост и по този начин да помага на хора със заболявания на сърцето и на кръвоносните съдове. Проучвания показват, че в хомеопатични разреждания Аспирин предизвиква повишаване на съсирваемостта на кръвта. Какво е възможното обяснение? Приемайки хомеопатично лекарство на базата на Аспирин, човекът не получава Аспирин, а само информация за това, че в човешкия организъм постъпва субстанция, намаляваща кръвната съсирваемост. Това се възприема като опасност за възникване на кръвоизлив и организмът мобилизира своя потенциал да противодейства на тази опасност. На практика това става чрез изработване на субстанции, действащи в обратната посока, т.е., спомагащи за увеличаване на кръвната съсирваемост. Така, хомеопатичното лекарство, получено от Аспирин би могло да бъде полезно на болни от заболявания, протичащи със склонност към кървене. От всичко казано дотук следва, че оздравяването става възможно благодарение на взаимодействието между болния, лекаря и хомеопатичния медикамент. И в крайна сметка това оздравяване се постига от самия Пациент!!!, който е главното действащо лице, а лекарят и хомеопатичното лекарство са само катализатори на отключването на огромния лечебен потенциал, който притежава човешкият организъм. Особено интересно е приложението на хомеопатични медикаменти като Ignatia, Staphysaria, Gelsemium, Lachesis, Stramonium и др., които съответстват на определени емоционални състояния, отговорни за отключването на едни или други заболявания. Ако японският учен Масару Емото и другите учени, изследващи свойствата на водата, задълбочат своите изследвания в тази насока, те може би ще установят, че вибрациите на тези медикаменти кореспондират по някакъв начин на вибрациите, които излъчва или е излъчвал човекът под въздействие на съответното емоционално състояние.
Още от откриването на хомеопатията от Ханеман, тя се основава на техниките за разреждане на активни субстанции. Независимо дали субстанциите са директно разтворими или е необходимо първоначално да се микронизират чрез тритурацията, те са обект на последователни цикли на разреждане (най-често на 1 към 100) в неутрален разредител (най-често вода), като всеки етап е съпътстван от силно механично разтърсване (динамизация). За разреждане 15 СН (разреждане 1/100, повторено последователно 15 пъти) и по-голямо, на теория, след приготвянето на поредния разтвор, в него не съществува и една молекула от изходната субстанция. По този начин сме принудени, основавайки се на рационалната логика, да допуснем, че на този етап нищо не е в състояние да разграничи високо разредения разтвор след 14 СН от самия разтворител. Въпреки това, както добре знаем, това не е така и многобройни клинични изследвания вече години наред доказват лечебния ефект, който притежават подобни високи разреждания. Очевидният въпрос е: На какво се дължи този ефект? И как силно разредената съставка успява да предаде информация за себе си в използвания разтворител?
Въпреки привидно ясната си и елементарна формула, водата е вещество, което проявява цяла съвкупност от забележителни физични характеристики, които я различават от съединения с подобна конфигурация. В основата на тези характеристики са „хидрогенните (водородните) връзки”, стотици милиарди от които образуват сложната мрежеста структура на водата. Тази сложна мрежа е в непрекъснато движение – с връзки, които се разкъсват и формират в рамките на пикосекунди. По този начин молекулите на водата оформят триизмерна мрежа, в която те са едновременно свързани и свободни, създавайки безкрайно деформираща се и гъвкава субстанция. Някои автори (Мишима и Стенли) дори правят хипотеза, че в тази система от постоянно променящи се вътремолекулярни връзки биха могли да съществуват повече различни „категории” на водата, всяка със специфични характеристики. Таза хипотеза е основание Хосе Тейксейра да възкликне: „Водата е шизофренична!”.
Как в такъв случай можем да не допуснем, че въвеждането на чужди химични вещества във водата ще окаже въздействие върху хидрогенните връзки, и в крайна сметка върху мрежестата структура на водата? А ако съчетаем въвеждането на тези вещества във водата със силно механично движение, генератор на силна турбулентност в една спокойна среда, няма ли да улесним още повече разпространението в масата на новите структури. Но как да си представим, че след многобройните последователни цикли на разреждане остава нещо друго освен характерно за съответния разтворител подреждане на водните молекули. Неотдавнашни проучвания доказаха, че е налице различно подреждане на водните молекули в силно разредени разтвори на захар и на готварска сол. Те са били разредени до такава степен, че възможността в съответния разтвор да бъде намерена и една молекула от разтвореното вещество е била безкрайно малка. И въпреки това, със съответната апаратура, било доказано, че подреждането на водните молекули в двата разтвора остава различно, независимо от степента на това разреждане... Учените са нарекли клъстери формираните групи водни молекули. Най – малкият структурен елемент на клъстерите се състои от 5 водни молекули, свързани помежду си със споменатите вече водни връзки. Предполага се, че тези петмолекулни формирования представляват матрицата, с помощта на която водата записва като на лента всичко, което е влязло в контакт с нея.
На базата на тези и на редица други проучвания можем да твърдим, че приготвянето на хомеопатични разтвори чрез последователни етапи на разреждане/динамизация предизвиква основни, повтарящи се промени в съответния разтвор, дори когато теоретичната концентрация на разтвореното вещество става неизмерима. Ето защо се счита, че вече не е възможно да се твърди, че структурата на високите разреждания след 14СН е подобна по структура на самия разредител. Благодарение на характерното подреждане на водните молекули на разтворителя, в разтвора се запазва информация за разтвореното вещество, дори когато от него вече не присъства и молекула в този разтвор. Получава се нещо като „запис” за всяко вещество, което е влязло в контакт с водата. И си представете какво грандиозно откритие би било намирането на начин да разчитаме този „запис”, т.е. посланията, които носи водата. Водата от чешмата в апартамента запечатва в себе си подробности от нашето битие, водата на реките се насища със сведения за местата, през които преминава. В Световния океан постоянно се вливат милиарди „томове” достоверна и пълна информация за Света. В недалечно бъдеще, в родилните домове, заедно с групата на кръвта, ще се снема и индивидуалният, с нищо незамъглен все още, информационен портрет на съдържащата се в нея вода. По измененията в този образ, при възрастния човек ще може безпогрешно да се диагностицира болестта. Болният човек ще идва при лекаря, за да му бъде възстановено първоначалното подреждане на водните молекули, съответстващо на състоянието на здраве...
Един от основните принципи на хомеопатията, индивидуалният подход към всеки болен, затруднява провеждането на контролираните двойно слепи и плацебо контролирани клинични проучвания. Последните се считат за златен стандарт в медицинската наука, защото с тяхна помощ най- сигурно се доказва ефективността на медикаментите. Независимо от съществуващите трудности периодично се публикуват в международни списания фундаментални и клинични изследвания, доказващи ефективността на хомеопатията като метод за профилактика и лечение. Ето някои от тях:
(1) Ferley et al. A controlled evaluation of a homeopathic preparation in the treatment of influenza-like syndromes. British Journal of Clinical Pharmacology. 1989; 27: 329-335. При рандомизирано, контролирано, двойно сляпо изпитване за установяване ефикасността на Oscillococcinum върху 237 болни, получавали препарата и 244 болни, получавали плацебо е установено, значимо по-добър резултат (р=0.03) след 24 часа, по отношение на проследяваните симптоми: главоболие, мускулни и ставни болки, студени тръпки.
(2) Reilly et al. ls evidence for homeopathy reproducible? The Lancet 1994; 344: 1601-1606. На 162 болни със сенна хрема и бронхиална астма е проведено двойно сляпо изпитване на Pollens 30 С в сравнение с плацебо. Само при групата болни, получили хомеопатичното лекарство е установено статистически значимо обратно развитие на болестната симптоматика.
(3) Walach H, Lowes T, Mussbach D, Schamell U, Springer W, Stritzl G, Haag G. The long-term effects of homeopathic treatment of chronic headaches: 1 year follow up. Cephalalgia, 2000 Nov; 20(9):835-7. В университетската болница във Фрайбург е проведено двойно сляпо контролирано проучване върху 98 болни с хронично главоболие, при които е проучван ефектът на различни хомеопатични лекарства. Подобрение е отчетено в края на 12-та седмица и останало стабилно до края на годината. При 30% от болните ефектът се запазва една година след хомеопатичната терапия.
(4) Jacobs et al. Treatment of acute childhood diarrhea with homeopathic medicine: a randomized clinical trial in Nicaragua. Pediatrics. 1994; vol. 93, 5: 719-725. По време на разстройство при деца са прилагани: Podophyllum, Chamomilla, Arsenicum album, Calcarea carbonica, Sulfur, Mercurius vivus, Pulsatilla, Phosphorus. Получени са статистически значими лечебни ефекти, отчетени по няколко показателя: време за 50% подобрение, време до поява на първи оформени изпражнения и др.
(5) Sainte-Laudy J., Belon P. Analysis of immunosuppressive activity of serial dilutions of histamine on human basophil activayion by flow cytometry. Inflamm. Res. 1996; Res 45, Suppl. 1: 33-34. При разреждания 5С, 6С, 7С и 16С, 17С, 18С и 19С хистаминът потиска дегранулацията на базофилите. Последната е в основата на отключването на алергична реакция при човека.
(6) Jenaer M., Henry MF, Garcia A, Marichal B. Evalution of 2LHERP in preventing recurrences of genital herpes. Br Homeopath J, 2000 Oct; 89(4):174-7. В болници в Париж е изследван ефектът на хомеопатични препарати върху 53 болни с рецидивиращ генитален херпес (с най-малко по три епизода годишно). Отчитани са следните параметри: честота на пристъпите, интензитет на симптомите, безлекарствената терапия и/или спиране на лечението, поносимост на лечението. 82% от лекуваните са получили подобрение. При 41% не настъпил нов след лечението в продължение на 8 до 50 месеца; при 32% - 1 или 2, при 9% - нови, но с намалена честота и интензивност.
(7) Jacobs J, Springer DA, Crothers D. homeopathic treatment of acute otits media in children: a preliminary randomized placebo-controlled trial. Pediatr Infect Dis J 2001 Feb; 20(2):177-183. В Сиатъл е проведено рандомизирано двойно сляпо плацебо-контролирано проучване за лечебния ефект на хомеопатични препарати при деца с otits media acuta (остро възпаление на средното ухо), с продължителност на заболяването не повече от 36 часа. Резултатите са показали по-добър ефект (р < 0.05) при децата лекувани с хомеопатични препарати в сравнение с плацебо групата.
(8) Stam C, Bonnet MS, van Haselen RA. The efficacy and safety of a homeopathic gel in the treatment of acute low back pain: a multi-centre, randomized, double-blind comparative clinical trial. Br Homeopath J, 2001 Jan; 90(1):21-8. За лечение на лумбалгия (остра болка в кръста) е сравнен ефектът на хомеопатичния препарат Spiroflor SRL gel с други, нехомеопатични противовъзпалителни и болкоуспокояващи средства и е установен еднакъв ефект, при по-добра поносимост на хомеопатичното лекарство.
(9) Kundu SN, Mitra K, Khuda Bukhsh A. Efficacy of a potentized homeopathic drug (Arsenicum-Album-30) in reducing cytotoxic effects produced by arsenic trioxide in mice: Pathological changes, protein profiles, and content of DNA and RNA. Complement Ther Med 2000; 8(3):157-65. Проучен е стимулиращият ефект на Arsenicum-Album-30 при възстановяване на нарушения в протеинния профил, ДНК и РНК – съдържанието в черния дроб и тестисите, предизвикани от прилагане на арсеник на мишки. Отчетено е изразено намаляване ефекта от интоксикацията, предизвикана от арсеновия триокис.
(10) Poitevin B. et al. In vitro immunological degranulation of humanbasophils is modulated by lung histamine and apis mellifica. Br. J. Clin. Pharmacol. 1988, 25: 439-444. Дегранулацията на базофилите, предизвикана с 1.66 х 10-9 М antilgE антитела се потиска сигнификантно от 5С histamine (28.8%) и от 15 С histamine (28.6%), както и от 9 С Аpis mellifica (65.8%). Дегранулацията на базофилите, предизвикана с 1.66 х 10-16 до 1.66 х 10-18 М antilgE се потиска около 100% от 18 С histamine, както и от 10 С Аpis mellifica.
Грипната ваксина с почти нулев ефект
В-к „Телеграф”, 18.02.2010 г.
Резултатът е сравним с този от измиването на ръцете
Противогрипната ваксина има почти нулев ефект при хора над 65-годишна възраст, предадоха агенциите. Според последно проучване на международната организация „Кокрейн Колаборейшън”, която проучва здравеопазването по света, ефектът от ваксинацията може да бъде сравнен с едно просто измиване на ръцете или проветряване на помещението. Въпреки че тя е била препоръчвана в продължение на повече от 40 години, а правителствата по света харчат милиони от парите на данъкоплатците за ваксини.
Изследване
Базираната в Рим международна неправителствена организация е провела мащабно проучване по целия свят за резултатите от ваксинациите в рамките на 40 грипни сезона. Въз основа на случайно избрани 75 изследвания било установено, че само в един случай от ваксината е имало ефект. Още по-тревожно е фактът, че хората над 65-годишна възраст са най-податливи на грипните епидемии, а при тях ефектът от ваксинацията е нулев.
Препоръки
Ученият Томас Джеферсън, който е съавтор на доклада, препоръчва ад се извърши по-мащабно международно проучване, финансирано от държавните органи. „Тъй като съмненията са налице, трябва да се търсят различни стратегии, за да се подобри ваксинацията. Някои от тях са много прости – например спазването на личната хигиена и правилното хранене. Междувременно в рамките на няколко сезона ще трябва да бъде решен проблемът с несигурността, пред която сме изправени в момента”, заяви Джеферсън.
Пари
Това не е първият път, при който „Кокрейн Колаборейшън” алармира за липсата на ефект от ваксинациите. Организацията, е представила подобен доклад още преди четири години. Това обаче не е било взето на сериозно от здравните организации по света, които продължават да пръскат пари за имунизиране. Шведският в. „Дагбладет” писа във връзка с доклада на „Кокрейн Колаборейшън”, че здравните власти в страната са препоръчвали на всички граждани над 65-годишна възраст ежегодна ваксинация, парите за която в повечето случаи са вземани от данъкоплатците. Става въпрос за около 25-30 млн. крони ($3,5 млн.) годишно.
|
