медицински хомеопатичен център


За мен , д-р Надежда Гурянова е рядко срещан специалист в България. Тя има...
Цвете Стоянова, гр. София

Психологическа консултация

Психологическата консултация е насочена към всеки, който изпитва трудност да се справи с даден дискомфорт, oграничаващ физическото и психическото му функциониране.
Обект на психологическата консултация са както нормални въпроси и проблеми в жизненото развитието, така и с емоционални и поведенчески разстройства.
Чрез широк диапазон от практики (арт-терапевтични техники, ролеви игри и др.), се работи в посока:
подобряване на благосъстоянието на човек;
облекчаване на психическото и физическото му страдание;
успешното преодоляване на кризи и травматични преживявания;
подобряване на жизненото функциониране като цяло;
При работата си, психологът се придържа към стандартите и етичните норми, свързани с упражняването на тази професия. Спазва се терапевтична рамка, която включва защитена среда, конфеденциалност и професионално отношение.
При първоначалната консултация, психологът цели да придобие представа за състоянието и нуждите на човека, потърсил помощ. Така той последователно получава сведения както за жизнената среда и наследствената му обремененост, така и за характера на възникналия проблем. Посредством психологическото консултиране се изследва психичното функциониране на личността и влиянието на факторите на околната среда. Акцентът на психологическата работа е върху улесняването на личностното и междуличностното функциониране на човека в рамките на даден период от живота му. Обръща се особено внимание на емоционални, социални, професионални, образователни, здравословни, развитийни и организационни проблеми.
Психологическото консултиране може да бъде краткосрочно или дългосрочно, в зависимост от индивидуалните особености и проблематика. Целта на психологическата работа е нуждаещият се от помощ да бъде подпомогнат да използва собствените си ресурси и да открие посоката към подобрението си. Психологът цели не да упъти потърсилия го за съвет, а да му помогне той сам да открие своята пътека. Тя е индивидуална за всеки и няма универсален подход в намирането й. След психологическата консултация, при необходимост, консултирането би могло да премине и в по-дългосрочна и по-задълбочена терапевтична работа. Психологът работи в екип с други специалисти, които биха могли да подкрепят психологическата работа, когато случаят е по-комплексен и се налага тяхната намесата.

Какво е терапевтична работа?
Терапевтичната работа представлява дългосрочно прилагане на терапевтични техники за възстановяване равновесието на личността (разговор, арт-техники, ролеви игри и др.) Тя обхваща широк спектър от проблеми и се основава на общуването, установено между терапевта и човека, потърсил помощ. Терапията цели личностно разгръщане и по-добро интегриране на човека в обществото. Дълбинната психотерапия дава възможност за моделиране на личността с помощта на анализ на дълбоките конфликти и конфликтни ситуации.
Типичен представител на дълбинната психотерапия е психоаналитичният подход. Благодарение на връзката на взаимно разбиране и доверие, която се установява с терапевта, потърсилият неговата помощ човек би могъл да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане. Той постепенно и внимателно изследва своето „несъзнавано" и поставя под съмнение образа, който е изградил за себе си. Така човек се учи да променя нагласите си по отношение на себе си и на външния свят, учи се да се приспособява по-добре към действителността. Психодраматичният подход (артистични, ролеви техники и др.) би могъл успешно да бъде интегриран в терапевтичния процес. При децата психотерапията почива главно върху експресивни техники като рисуване, моделиране, ролеви игри и др.

Кои са често срещаните проблеми в зряла възраст?
Най – общо зрелостта би могла да бъде раздела на три етапа: ранна зряла възраст (от около 20 до 40 години), средна възраст (приблизително от 40 до 65 години) и напреднала възраст или старост (над 65 години). Във всеки един от тези етапи всички сме изправени пред различни предизвикателства и преминаваме през типичните развитийни кризи. Само по себе си, преминаването през тези етапи е достатъчно голямо предизвикателство и понякога човек би могъл да има нужда и от психологическа подкрепа, за да се справи по-бързо и успешно с трудните моменти.
В следствие на взаимодействието на личностовите особености и факторите на средата, биха могли да се отключат и много други проблеми, с които човек трудно се справя сам. Силната емоция и фиксирането върху проблема пречи на конкретния човек и на близките му да бъдат обективни и достатъчно адекватни. Неутралната позиция на специалиста би могла да помогне в търсенето на нови перспективи, водещи до справяне с проблема. Едни от често срещаните разстройства, които биха могли да се отключат при възрастните са следните:
поведенчески разстройства, в следствие на употреба на психоактивни вещества (алкохол, наркотици, медикаменти и др.);
невротични разстройства, свързани със стрес (фобии, паническо разстройство, генерализирана тревожност, натрапливости, хипохондрично разстройство, посттравматично стресово разстройство, разстройство на адаптацията и др.);
поведенчески синдроми, свързани с физиологични нарушения (разстройство на храненето, разстройство на съня, сексуални дисфункции и др.);
разстройства на личността и поведението (личностови разстройства, влечение към хазарт, кражба, прекомерна употреба на информационни технологии – компютърни игри, интернет и др.);
Разстройства на настроението (депресивни състояния и др.);
Органични психични разстройства (деменция, мозъчна увреда др.);

Кои са често срещаните проблеми в детско-юношеска възраст?
Психологическата и терапевтична работа с деца е много специфична, тъй като с детето се работи в контекста на семейната среда и съдействието от страна на родителите е от изключително значение. Често възрастните подценяват проблемите и усещанията на децата, но последните също се сблъскват с много трудности по време на развитието си. Във всички етапи от детското развитие (ранно детство, тръгване на градина и училище, поява на братя и сестри, тийнейджърски период и т. н.) детето би могло да има нужда от психологическа подкрепа. Също така биха могли да се отключат и различни разстройства. Едни от най-често срещаните разстройства в детска възраст са следните:
Разстройство на развитието на речта и езика (когато детето не проговаря навреме или има проблеми с артикулацията, възприятието и изразяването);
Разстройство на развитието на двигателните функции (когато детето е несръчно, има нарушена координация и пространствена ориентация и др.);
Разстройство на развитието на училищните умения (когато детето има специфични нарушения, засягащи четенето, писането, аритметичните умения);
Разстройства от аутистичния спектър (когато детето има трудности в комуникацията и взаимоотношенията с останалите, повтарящ се ограничен репертоар от интереси и дейности и др.);
Хиперактивност и дефицит на вниманието (когато детето е разсеяно и импулсивно, непрекъснато сменя обекта на интерес, трудно задържа вниманието си, изключително подвижно е и т.н. );
Поведенчески разстройства (асоциално, деструктивно поведение, агресия, противопоставяне, разстройство на поведението в семейната среда и др.);
Емоционални разстройства (тревога от раздяла, фобии и страхове, социална тревожност, съперничество между братя и сестри, ревност и др.);
Разстройство на привързаността (анормални взаимоотношения с грижещата се фигура, страхливост, силна реакция към промени в средата, трудна адаптация към детска градина или училище, лоши отношения с връстниците и др.);
Тикови разстройства (когато детето има прости, сложни, двигателни или вокални тикове – мигане, резки движение, гримаси, подсмърчане, съскане, удряне на собственото тяло, скачане, повтаряне на думи и изрази и др.);

 

 x 
Количката е празна

za-imuniteta

za-alergiite

institut-na-norbekov